Jun 19, 2014, 5:59 PM

Завръщане 

  Poetry » Love
681 0 5

Изненадай ме. Върни се посред нощ.

Ще позная твойте плахи стъпки в мрака.

Тежки клетви и мечти - не струват грош!

Тя, едничка, любовта ми те дочака...

 

Приближи отвън на пръсти,  стой така.

Припомни си всяка среща и разлъка.

Спомен стар за теб е моята ръка,

твоят глас за мене си остава мъка.

 

И ще знаеш, ще усещаш, че съм там,

аз дъха ти през прозореца ще чувам.

Ще долавяш пулса бесен на кръвта,

забранено старо чувство ще изплува.

 

И забравена, душата ще стаи

всеки трепет, всяка своя нежна дума.

Споделих ги с куп приятели добри

през далечните самотни дни-куршуми.

 

Изненадай ме. Върни се посред нощ.

Ще усетя как прегръщаш тихо мрака.

Той, светът голям, наистина е лош,

и... едничка любовта ми те дочака!

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • БРАВО!!!
    И любов, и нежност, и мъдрост, и копнеж, и зов, и молитва... какво ли няма в този красив стих...
    Мило ми стана и хубаво...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ви, че прочетохте!
  • Ще се върна. Макар и не точно в момента.
    Всъщност и аз не зная точно кога.
    Ще се върна. Знаеш, любовта - тя е в мене.
    И гори тя във мене сега.....
  • Ниастина много красиво!

    Изненадай ме. Върни се посред нощ.
    Ще усетя как прегръщаш тихо мрака.
    Той, светът голям, наистина е лош,
    и... едничка любовта ми те дочака!

    Особено това!
  • Умили ме с този нежен зов!
Random works
: ??:??