Завръщане при морето

Здравей Море!... Това съм аз –

позна ли блудния моряк?...

А днес астралната ти власт

на твоя бряг ме връща пак...

Аз някога от него сам

приех на вятъра страстта –

и във Безкрая, както в храм,

покръстен бях във Вечността...

А може би накрай света

да знаеш остров неоткрит

и там обзет от лудостта –

да спре Духът ми упорит!...

Но с кръчма да е този бряг,

а някой: ром да е успял

да пренесе незнайно как

през Океана побеснял...

Жени красиви със цветя

облечени, да има там –

в религията на Страстта

и жри́ци в звездния си храм...

Но искам аз да бъда пръв,

а после цялата тайфа

(готова и да лее кръв)

след мен да стъпи на брега.

Море, днес пак съм на брега

и влюбен пак, и пак без ум –

влече астралната тъга

със тихият прибоен шум...

И пак съм част от Вечността

Море в живот не тъй честит,

но някъде в Безкрайността

все има остров неоткрит!...

Вълни внезапно вдигаш с гръм,

бучиш и нямаш миг покой –

Море, Море със тебе съм:

от тук през Вечността – все твой!...

07.05.2021.