Dec 9, 2021, 4:13 PM  

Завръщане сред златните поля 

  Poetry » Other
566 4 4

ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ

 

Понякога детето в мене

обича нощем да ме буди –

помъкнало съдрано кепче –

за лов на звездни пеперуди,

и захарно петле червено –

останало почти без гребен,

и синьо дочено каскетче,

играчките си непотребни.

С одраскана от трънка скула,

с ожулено – до кръв! – коляно

нашепва ми, че вън е юли

и да си тръгне му е рано.

Постой, детенце, да подишам

от къдрите ти – златна слама.

Не става ли човек излишен,

за детството щом спомен няма?

Будѝ ме още, с дух тревожен,

опазило хлапашка дързост.

Дали все още е възможно

назад – в света ти да се върна?

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??