Завръщане в Копенхаген
Тютюна във лулата си смених десетки пъти.
Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.
Сега съм уморен и приближавам към брега си.
Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.
А влюбена русалка край водата ме очаква
в оранжево-червените отблясъци на залеза.
Приседнала до спомена за своята опашка,
усеща приближаване на кораб и е радостна.
Градът е нискорасъл и се стели нашироко,
и пие от солените въздишки на моретата.
Единствено във този град човек разбира колко
е хубаво русалки да живеят сред човеците.
Една от тях е моята и винаги ме чака,
реална като истина, макар че е от приказка.
Аз плавам уморен и приближавам, приближавам...
Завръщам се в най-нежния от всички земни пристани.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красота, благодаря ти !
-
Красиво
-
БИЖУ
-
Звучи като красива поетична приказка, посветена
на истината за живота (такъв какъвто е, негримиран и
въпреки това прекрасен), на магията на любовта (истинската любов),
и още нещо, което е причина никога да не забравяме, че животът
е усилие, което винаги си струва! ПОЗДРАВИ! -
Винаги съм искала да видя статуята на Малката русалка,ти ми нарисува с думи не само нея,а и целия град.Благодаря!
-
Красиво!
МНОГО!!! -
Сякаш ходя в картинна галерия, докато те чета!
-
Великолепна картина! Видях я!
-
през цялото време виждах статуята на онази русалка - пренесе ме.
-
Нежно
-
Една солена въздишка достигна до мен...
Красив стих! -
Много ми хареса!
-
Колко е хубаво да се завърнеш в Копенхаген- най-хубавото пристанище
на душата.Харесах,Валентине!Поздравление! -
Със звученето на Одисеята...
Хубаво! -
Като приказка за влюбения принц и русалката.
А в това се влюбих и аз:
Градът е нискорасъл и се стели нашироко,
и пие от солените въздишки на моретата.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
