Завръщане в снега
ЗАВРЪЩАНЕ В СНЕГА
Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка,
и остане от пейките черен и смръзнал пунктир,
белотата първица ще грейне – и пищна, и ярка,
като наниз от бисери, пръснат в безкрайната шир.
Ще се сгуши градът под кожуси и топли комини,
мълчаливо ще гледа как чезне в стъклата светът,
покрай нас ще кръжат – невидѐни от друг – херувими
и небесните чанове дълго в нощта ще кънтят.
Не обичам снега, ала той ме смирява до тебе.
И ме връща където все още не знаех скръбта.
Само миг да си спомня – в живота кому съм потребна,
за да спра и да тръшна бездумната външна врата.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Деа
-
Ох, и аз не обичам зимата, но тя рисува приказни картини, както и ти. А бялата чистота ме връща в детството.
Чудесен стих! -
Радвам се, Силве, че намина, весели празници.
-
!
-
Благодаря, Юри.
-
Така е, Тони, красива е, но студена. Обаче ни връща у дома.
-
Благодаря, Синичко
-
Може би наистина ни е нужно това завръщане в белотата на девствения сняг, за да се почувстваме неопетнени и по детски чисти. Разкошна Поезия, Валя!💖
-
❤️
-
Прекрасна поезия!
-
Зимата ми е най-нелюбимият сезон, но снегът понякога е много красив и дълбокомъдрен, Лиде.
-
Благодаря, Валери.
-
Има вълшебство в думите ти. Падат като снежинки. Прекрасно е!
-
Хубаво е, Валя! 👍🍀
-
"Ще се сгуши градът под кожуси и топли комини,
мълчаливо ще гледа как чезне в стъклата светът"
И изчезва светът, и остава споменът! -
Красива поезия!
-
Снегът - завръщане в детството и в младостта.
-
Наниз от бисерчета, това е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
