Завръщам се аз след години

и отивам на морския бряг,

вълните ме плискат студени

и навяват спомени пак.

Бавно вървя по брега

и сърцето ми тъне в тъга,

спомням си мойта любов,

спомням си мойта мечта.

Очаквам, но зная, че няма

тя да се върне при мен,

вълните бушуват зловещо

и вятър ме гони студен.

Замина с големия кораб

в далечна и чужда земя,

не стигна и моята обич,

остави ме тук да скърбя.

Отиде след свойта мечта

за хубав и лесен живот,

но няма от нея следа,

няма даже и гроб.

Къде ли е тя? - аз се питам

и очаквах от нея писмо,

но годините бързо отлитат

и сърцето не иска да бъде само.

Трябва в ръце да се взема

и да погледна с надежда напред,

а в спомените нека бъде тя

като една несбъдната мечта.