Oct 11, 2017, 1:28 PM

Завръщане в сърцето на октомври 

  Poetry » Other
1149 4 11

По стъпките на стари калдъръми,

край зидани огради с дялан камък,

където чувството за дом осъмва

под покривите тихи по-голямо,

в началото на този плах октомври,

облечен с риза в цветове на есен,

в която всяка малка клонка помни,

че вятърът листата смъква лесно,

вървя и дланите ми стават топли,

а мислите отмиват дъждовете.

Върви и времето, току похлопва

и влиза през комини с ветровете.

Навярно да разрови пак огнище,

от въглен в тъмното да го запали,

от снимки спомени да си изнищи

и да повдигне спуснати воали

зад старите проскърцващи прозорци,

които уморени кротко чакат,

да се завърнат на рояци хора

и спрат минутите им да тиктакат,

закотвени в най-топлата сърдечност,

която простичко те пита „Как си?”,

скъсила разстояния далечни

и пуснала духа от тежки ракли,

крилат да хукне после вън на двора,

под сянката на чакаща черница

да спре, а отвисокото простора

в очите му да си отгледа птица.

 

Днес някъде в сърцето на октомври

от юг два бели щъркела се връщат

или пък аз наскитана бездомно,

намирам корени под стари къщи.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??