Този свят е излязъл от своята орбита,
мимоходом прегръщал е снощи звездите,
после сложил табелата с надпис “затворено”,
закачливо подръпнал на луната полите.
И безгрижно - небрежен така се усмихвал,
все едно, че е минало лунно момиче
и момчето, нарамило вятър нестихнал,
а след него и ехо – “обичам”, “обичам”.
На завоя се спрял, чул, че казали „щастие”,
вече имал два светещи лъча в очите,
но момчето с момичето в утро пораснали,
светът станал друг и посивели косите му. ...