Завързвам тишината
с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
Завързвам тишината
към брега на мислите си,
незнайно защо натежали от горест.
Ала тя - тишината, е лодка,
търсеща вечно пространства и шир...
и поема отново навътре в морето,
за да плава безспир...
Къса въжето и тръгва да гони вълните. ...