Заян

Jul 17, 2011, 7:33 PM

Poetry » Other

743 0 2

Заян, ние те предадохме.

Напуснахме те без да спрем,

без дори да те погледнем -

страдаща под ударите наши,

що безпощадно хвърлихме към теб.

Вече не зора ще осветява

твоята безпаметна земя.

Не ще човек като зараза

да броди там по твойта ширина.

Отидохме си всички живи,

а останалите паднаха по теб

като войници под обсада

на враговете ни без чет.

Оставихме за спомен ада

на падналите ядрени глави

и тихата, печална драма

на гъбите сияйни кат звезди.

Сбогом, Заян - мое родно място -

планетата, която опознах.

В мислите ни ще останеш цяла,

въпреки трагичния ти крах.

Калин Тошков Стайков, 2011

07 Юли 2011

Вдъхновено от книгите на ЛК Ригел.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kalints (Калин Стайков)

2011-07-18T13:59:04+03:00

Само времето ще покаже. Напоследък чета доста дистопии - интересни са и дават една друга, не много приятна гледна точка над бъдещето. Иска ми се да вярвам обаче, че то всъщност ще е доста по-светло.
icohim (Христо Стоянов)

2011-07-17T22:40:50+03:00

Апокалиптично... Може би не е лошо да се замислим, дали не вървим и ние към това, с някои свои дела. Поздрав!