Стоя и те гледам, безмълвно стаила
прозрения страшни за твоята същност -
пронизваш ме с думи претрупано силни,
душата прикривайки в лъската външност.
Харесваш ли своя греой недописан?
Навярно в роман не от тебе започнат.
Все още ли търсиш да бъдеш единствен
и пример за другите вечно посочван?
Другар ли е егото ти на победител,
делейки раята на важни и низши?
Животът ли всъщност е твоят учител,
или протоколът с клишета комични. ...