Jun 26, 2012, 11:53 PM

Здрач 

  Poetry » Landscape
703 0 4

Здрач

 

В пътеки огнени потъва слънцето

зад стихналия черен хълм.

Далече нейде тихичко отеква

самотен, глух, камбанен звън.

И лумват факли - ярки и пламтящи

в смълчаното в очакване небе.

Замира и затихва всеки шум 

в изпепеленото, посърнало поле.

Последни огнени камшици

браздят нощта, загърната

със звезден фин сатен.

Със вик към залеза полита птица,

за да изпрати

поредния отмиращ, зноен ден.

 

© Мария Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Магинка!
  • Залез е. Много сполучливо описан!
    Поздравления!
  • Благодаря, kampanula! Права сте! Може би по-доброто заглавие би било "Залез"!
  • Мария, здрач или залез? Представях се много пълно картината на залеза.
    В красотата му умира денят. Интересно е как пресукваш красотата на заревото с тъгата по отминалия ден! Имаш излишни запетайки.
Random works
: ??:??