Душата ми пропита е от мъка,
съдбата ми тежи кат планина
Очите ми -небе са, и вали.
Сърцето ми -на пепел , от тъга.
Съдба проклета и отровна,
ти днес ми казваш здрасти, утре -чао…
Лекувам рани, а самата аз съм болна…
Влизаш в душата ми, а какво си всъщност дал?!
И залепените парченца на мига ти пръсна,
така както разруших аз своята стена
и пуснах те в ума си, в тъмното…
но не това си пожелал. ...