Здравей, Любов, отдавна

не сме се срещали със тебе.

Защо дойде?

При последната ни среща

малко ли отне от мене?

Ела, Любов,

недей стоя на прага.

Не ме е страх от тебе вече,

щом успях от първата ни среща

жива да изляза.

Седни, Любов,

нещо да предложа –

чай, кафе?

Да се сгрееш малко,

че в сърцето ми вилнее зима.

Смутена си, Любов.

Защо?

Не очакваше това ли?

Остави ме на колене,

но аз успях да се изправя.

Кажи, Любов,

защо си тръгваш?

Нима не бях любезна домакиня?

Или, Любов, боиш се,

че със студа в очите си ще те погубя.