Здравей, мое момиче изгубено!
Къде разпиля косите си златни?
В очите ти още морето е сънено,
небето синьо - така необятно.
Хей момиче, къде са мечтите ти
и онези желания съкровени?
Още ли гледаш вечер звездите
и Луната, скрила тайни неземни?
Постигна ли много в живота си?
До теб човека безкрайно обичаш!
Носиш на гръб грехове и пороци,
за любовта тихо, понякога питаш.
След времето тичаш, бягаш напред.
Пак се залута сред слънчогледите…
В сърцето си нося частица от теб.
Здравей, мое момиче! Намерих те!