Окована с белезници за тази моя болка познатa.
Окована за тази стара приятелка, с годините прокълната.
Като кукла на конци - за нея вечно съм била играчка.
Като плюшено нещо, което да тъпче и мачка.
Здравей, приятелко! Само няколко думи щях да ти кажа.
Само няколко стона щеше да ми простена гласа.
Окована за теб, години наред съм сама. Искам свобода!
Окована за теб, познах само мрака, тъгата и студа.
Пусни ме! Аз искам да живея някъде далеч от теб!
Стара моя приятелко - сърцето ми превръщаш в лед!
Пусни ме да си отида. Махни от мене тези белезници!
Ти ме обичаше, моя болка позната! Обичаше стотици!