Здравей, отчаяние!
Развивам нишките на онемелите въпроси
в пашкула сив полегнала на хълбок.
Едната половина в мене проси,
а другата изплаща чужди дългове.
Безквасни са коричките, които гризах,
но ще примамя с тях дръгливата си радост,
поела към пустинята да търси бриза,
заченат в клетките на яростната младост.
И пак съм грешница, заклещена смутено
на времето във праведната дупка,
надеждата ми е момата неродена ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up