И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен,
изцеден, пълен с мрак и отчаяние,
как нямаше красиво вътре в мен,
и как светът потъна във мълчание.
И мислех, край, животът се изгуби,
остана ми единствено тъгата -
Но ето, пак е в мене то, и силно люби,
и ме изпълва, ме изпълва светлината. ...