Здравей, Тъга... добре дошла отново,
и този път съм ти приготвила легло –
сърцето ми – за тебе пак готово,
ще те посреща винаги с добро.
Прегърни ме, моля те, приятелко,
мрачен е светът и тъй студен...
Колко пъти с тебе от високо падахме,
кой ли друг е винаги със мен?
Настани се хубаво, че дълъг път ни чака,
а пред нас е целият живот.
Здравей, Тъга. Не, няма да заплача...
щом имам теб, защо ми е любов?