Без посока в живота си се лутам,
какво да правя животът ми широк е.
Не утъпках път – скала не бутам,
мантинела не поставих – той поток е.
Да бъда здраво стъпил на земята,
не би ли погледа ми туй стеснило.
Къде остава свободата,
защо ми е това бесило.
Не отказвам по земя да ходя,
ни по облаци да стъпвам.
Из живота си безкраен все ще бродя,
до смъртта си – ах, потръпвам.