Aug 16, 2019, 8:41 PM

Зее празен капанът с уста 

  Poetry » Other
671 5 10

Аз не зная дали ми се струва
и дали от душа би могъл
към луната да виеш безумно
в уморената кожа на вълк.

И препуснал през урви и гари,
да захапеш жестоко дъжда
и суровия глад да накараш
милостиво да гледа към нас.

Знаеш всичко! За нищо не питай!
И към мен ще надушиш следа.
Ти си бърз, не приличаш на никой.
Зее празен капанът с уста.

А окото ти щом се затвори,
досънувай, че с теб съм дошла
в непристъпните твои усои
и ти водя добрата мъгла.

Тя ранения дъх ще завие
и далечен на време и прах,
ще простиш на живота-убиец,
към луната завия ли аз! 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=mjvGjUovxPU

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички прочели с оригинала на песента
    https://youtu.be/4b2f0VRGJT0
  • Интересно като замисъл и творение.Свободата е неудържима."Зее празен капанът с уста".
  • Благодаря ти, Наденце! Бъди все така истинска!
  • Отвя ме! Сред чакалите и хиените, за вълци се размечтахме...Неподражаема си!
  • Добро да е утрото ви, четящи и творящи, усмихнато и ведро! Благодаря ви за присъствието!
  • Чудесен отговор на свирепата самота!
  • Прекрасно е, Прекраснице!
  • "... А окото ти щом се затвори,
    досънувай, че с теб съм дошла
    в непристъпните твои усои
    и ти водя добрата мъгла." Поздравления за стиха, Райна!
  • Благодаря, Ники! Обичам го този стих...
  • Тук ме отнесе Райне!
    Вълчият вой и лиричен контраст!
    А последният куплет е градацията на творбата!
    За първи път чета, стих с такава градация и контраст на образите!
    Интересна структура!

    "Тя ранения дъх ще завие
    и далечен на време и прах,
    ще простиш на живота-убиец,
    към луната завия ли аз"!
Random works
: ??:??