Когато с изгрева себичността, крещи и търси полезрение в стремежа си към глупостта, за първенство в безличните ми откровения - заменям чувства, рими, стъпки, в търсене на уникалност. Какво, че стихчето е с кръпки, че идеята е кална... Щом трябва ще възпея даже смЕтище вонящо, тлен, лайно, дори прокажен в светлина искряща ...но защо? Е, оригинално ще се извиси, като след троен карамбол, трактат за полет от зори на един зелен сопол.
Какво ще ми даде това за Бога? Аплодисменти или омерзение? Върхът за някои е дрога, за мен е... Без значение.
Не мога да приема Пепина, че стремежът към оригиналност, стремежът да си различен с цената на всичко е резонен.
Дали това е бъдещето на поезията?
Благодаря за коментара и оценката!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Дали това е бъдещето на поезията?
Благодаря за коментара и оценката!