Jan 29, 2005, 9:48 PM

Зелен полет 

  Poetry
764 0 2
Когато с изгрева
себичността,
крещи и търси
полезрение
в стремежа си към
глупостта,
за първенство
в безличните ми
откровения -
заменям чувства,
рими, стъпки,
в търсене
на уникалност.
Какво, че стихчето
е с кръпки,
че идеята е кална...
Щом трябва
ще възпея даже
смЕтище вонящо,
тлен, лайно,
дори прокажен
в светлина искряща
...но защо?
Е, оригинално
ще се извиси,
като след
троен карамбол,
трактат за
полет от зори
на един
зелен сопол.

Какво ще ми даде
това за Бога?
Аплодисменти
или омерзение?
Върхът за някои
е дрога,
за мен е...
Без значение.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не мога да приема Пепина, че стремежът към оригиналност, стремежът да си различен с цената на всичко е резонен.
    Дали това е бъдещето на поезията?
    Благодаря за коментара и оценката!

  • Колко добре си го казал Найдене! Накара ме да се развеселя! Благодаря ти! 6макар и без значение...
Random works
: ??:??