kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Apr 27, 2010, 10:12 PM

Зелена светлина 

  Poetry » Other
689 0 10
И пак пътувам
в мислите.
Пресичам океаните
на чувствата,
които не престанаха
да се множат.
И спъвам се
на всеки край,
наричащ се
начало.  
Разплитам звуците
и нова  
плетка от вселената
плета.  
Дъхът се спира
и издишва
последната умора -
времето…
Едно за себе си
не уточних.
Летя ли, пеш ли 
съм сега?
Пътувам,  
има ли значение?
Все някога
ще спра   
на някой светофар
в червено.
Или… аз…
просто ще се 
приземя.  
Но още съм на път…
и свети ми…
зелено.  
   

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, Марианка!
  • Нека свети винаги...зеленото!
    Поздрав!
  • Марианка, това е една от най-добрите ти творби! Браво!
  • Марианче, харесах...нека светофарите на живота да са на зелена вълна...
  • Мечтите могат да минават и на червено, Мариана...
    Но телата, пустите...все чакат зеленото...
    Пътувах с теб, знаеш!
  • Пожелавам ти зелена вълнà!

    "Летя ли, пеш ли
    съм сега?"

    Прекрасно чувство!!!
    Поздрави, Марианка!
  • Летиш... Поздрав и от мен, Марианче!
  • Лек път, Марианче! И лека вечер!
  • Ти никога не ще се "приземиш", Марианка...
    Поздрави и за този ти прекрасен стих.
    Здравей !!!
  • Плети ,мечтай ,лети ,играй света опознай до край....
    Поздрав Марианче!!!
Random works
: ??:??