Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан.
Търпеливо. Все пак за живота говорим!
Но само привидно. А сякаш вулкан
дреме във всеки, ако душата оголи.
Притихнали в покоя измамен,
всеки размишлява в своята клетка.
Отвън светът е красив, но странен…
Без пулс……Каква тъжна гледка! ...