По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци,
хора не със пламък в очите,
а с пламък от пороци,
гърдите посрещат смело куршум,
не кърви сърце гневно,
пада пепел от тютюн.
Без цветове, един празен свят,
опият е пропастта, полският мак, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up