Сънувах, че умирам и се раждам
в две очи дълбоки - безкрайно море.
Тичах по пясъка - мокър и влажен,
гледах морето. Зелено, зелено,
мойто име стене, моята душа зове.
Хвърлих се в него без мисъл, без спомен
и видях - безброй цветни дъги -
жълто, лилаво, кафяво и синьо дори.
И плувах, загубила себе си, ум и мечти.
Плувах и плувах - (а съвсем не умея!) -
все по-навътре и по-надълбоко
ме тласкаха две нежни вълни. ...