Кой си ти, че сънуваш очите ми!
Като в Божия ласка се сгуших.
Люби ме сега, както никога!
Стократно изтлявай и слушай
гласът ми как връзва дъха ти,
и в тихото дрезгаво драска
с дяволски нокът, поръбил
тъмния рог на страстта ми.
Аз съм звездно просо разпиляно
в косите на облак дъждовен.
От сълзите ми пръкват се гарвани
и развлачват небесния корен ...