Зеленооката Блудница...
З Е Л Е Н О О К А Т А Б Л У Д Н И Ц А . . .
________________________________________________
Коси на Самодива - черни...
Като следполунощно безлуние.
Очи зелени - злачни и пронизващи.
Затаили магията на хищното безумие.
Гръд от алабастър. Лебедова шия...
Отдясно на рамото - малка синя лилия.
Сластно провиждащи се под атлазената нощница.
Дълги дивни бедра... Към греха две пътеки мамещи.
А по-нагоре - Олтарът на моето жертвоприношение!...
Прокарвах пръсти по кожата ù - блудно настръхнала.
Със дъх разтапях двата подивели зелени камъка.
Бездумна. Бездиханна. Сякаш върху жар танцуваща.
Извървяла до край пътеката - задъхано стръмната.
И с премрежен поглед жертвено изпепелила ме.
Нежно и тръпно впила жадни устни във Звяра у мен.
Тишина разкъсана... Миг със цвят на звезди. Наситен.
Палаво отметнала безумно красива горда глава.
Обрамчена от разпилени кичури самодивска коса.
Възторжено. Но бавно... Очарователно обезсилена.
Със някаква нежна грубост. Задъхана.
Но и по женски ненаситна. Пустинно отпиваше.
На дълги глътки... Солена Жива Вода.
А после?...
Очи във очи. Дъх във дъха. Преплели до болка ръце.
Копнеж подир копнеж. Арпеж след арпеж. Греховно...
Като гриви развели, подивели табуни от волни коне.
По нейната Лунна пътека се спускаше златната ми ладия.
Бавно и светло потопила дълбоко весла във недрата ù.
Създаващи... Унищожаващи... Болка след болката...
Удавени във синкопа на Сърцата ни. Влюбени до безумие.
Във Апотеоза на Нощния Вихър се забравяхме съдбовно!
... Това беше някога.
Днес остана само споменът.
И ръждивият свредел отляво.
Ала макар вече със бастун.
И влага във очите помътнели.
Нищо, че се провижда на улицата краят...
Сърцето си остава вечно младо.
Вечен Скитник, който във шепи ще запази...
Уханието на моята Зеленоока Блудница.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти много, Ева! Признателен съм...
-
Прекрасно, зашеметяващо...!!!
-
Благодаря ти, Приятелю!
Целуна ме Ерато. А тя е със зелени очи !!!
-
Очи магични, привличащи,
тяло дивно и мамещо,
танци луди и страстни,
чувства изгарящи.
Хубав стих, с много нежност и страст!
Поздрави, Виктор!
-
-
Виктор,името бях объркал коментара си е за теб.Поклон приятелю!!!
-
Младенецо, Любо - благодаря ви!
Разбирам какво искаш да ми кажеш, Алекс...
Имай търпение, моля, млади Приятелю!
Здраевейте и БЪДЕТЕ !!! -
Поезията ти има свойството да ми липсва Наминавам пак оттук.Здравей!
-
Ей Вик.....споменът топли и понякога боли....в шепите го запази в сърцето остави ,жив приятелю бъди!!!
-
Бллагодаря ти, Изумрудче мило!
Бъди поздравена и ти...
Здравей. -
Поздрав и
-
Благодаря ти, Ели - невероятно добре се визуализирала скромния ми стих.
Просто нямам думи за пореден път...
Здравей !!! -
Ето ви линка към тази разкошотия - поредния шедьовър на Вик:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-953375 -
Джуди, Стенли - благодаря ви много, много...
Не се притеснявай, Мира, следващия път ще имам предвид твоето желание.
"CARPE DIEM" - улови мига са казали древните!
Здравейте !!! -
С това невероятно описание почти се усеща уханието й!В един миг дори ми се прииска и аз да съм с нея!!!Но само в един мигПоздрави,Вики!
-
Не се забравя това!
Аплодисменти! -
Благодаря ти, Сеси, за гостуването и добрите думи!
Здравей !!! -
Изпепеляващ и чувствен спомен! Поздрави, Виктор!
-
Благодаря ти, Младенецо!
Ти също! Ти също...
-
Невероятно е! Теглиш ме,Викторе,в най-дълбокото на твоята поезия!
-
Удоволствието е взаимно, Приятелю!
Бъди !!! -
С удоволствие))
-
Радостта ни е взаимна, Боромир!
Радвам се, че ти допада чувствения и по-фин начин на еротичното
опоетизиране.
И не ми говори в мн.ч.
БЪДИ !!! -
Разкошно!
Без да искам да засегна никого - ето това е еротика (защото спорихме един ден, ние врабчетата, а през това време вие сте я написал :))
Чиста, зрелищна и чувствена.
Успех,
радвам се че ви срещнах! -
Благодаря ти, Марти!
Много...
Здравей !!! -
Умееш го, Виктор! Поздрави!
-
Благодаря ти, Вали, за добрите думи и подкрепата!
Здравей !!! -
Зазидаш ли някой спомен в поезията, той остава...Силен образ. Поздрави.Wali/Виолета Томова/
-
Да, Любо - стъклена илюзия...
Благодаря ти много.
Ще си я пазя моята Зеленоока Блудница. Обещавам!
Здравей !!! -
Красива измислица Виктор....Наслада....Пази я до край!!!Поздрав!!!
-
Благодаря ти, Ели!
Не й завиждай - тя е само художествена измислица, стъклена илюзия...
моята"Зеленоока Блудница".
Целувам ти ръка. -
Завиждам на зеленооката блудница...
Красота, страст, копнеж, съдбовност, греховност...
Наслада за всички сетива!
Благодаря ти, Вик за тази фантастична еротика!
И "...Нищо, че провижда се на улицата краят...",
запази завинаги неземното ухание на твоята Зеленоока Блудница! -
Благодаря ти, Изумрудче мило!
Много... -
...миг със цвят на звезди.
Поздрави за хубавия стих! -
Ирен, Мариники, Ведрина, Роси, Петя, Нели - благодаря ви от Сърце за прочита и емоционалните коментари.
Здравейте !!! -
жалко, че е само спомен...
-
Харесах!!!
-
Чувствено си я обрисувал. Много ми хареса!
Поздравления, Виктор! -
Остава само споменът, защото споменът идва, когато всичко друго вече си е отишло!!!
-
Страхотно си я нарисувал, Приятелю!
Поздрав сърдечен! -
безбрежно красиво, Виктор...
сърдечно.. -
Харесах..."уханието на твоята зеленоока блудница".
-
Ангеле, нали знаеш какво казват братушките:
На вкус и цвет, товарищ нет.
Благодаря ти за прочита.
Бъди! -
Люляка ми замириса много силно! Поздрави!
-
Плами, Извънземний, Ивон, Жарко Момиче, Агоп, Искра,
Приятелю Илко - малко е да се каже, че съм признателен за добрите ви
слова и обнадеждаваща подкрепа.
Благодаря ви !!!
Извънземний - свързани са! Едното не върви без другото.
Каквото и да означава това...
Привет и специални благодарности. -
старостта не е пречка за да изживява човек пълноценно своите мечти!!!
поздравления, Виктор...!!!
прекрасна поезия!!! -
Чувственост и горест - незабравимо съчетание!
Поздрав, Вик! -
Галя, Селвер, Роси - Човек без спомени е като кладенец без вода...
Благодаря ви много, много, много!
Здравейте !!! -
Никол, Мариан - благодаря ви!
Трогнат съм...
Здръвейте!!! -
Във Апотеоза на Нощния Вихър се забравяхме съдбовно!
Браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
