ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал,
тютюнеца с луличката ми пуши, скафандъра ми смъкнал най-подир,
и тъй живеем с него – двама души – самотничета в Божия Всемир,
понякога ме пита: – Ей, Валерий, какво светът ти даде – и ти взе? –
а аз мълча зад тежките си двери – заключеник с ръждясало резе,
връз мен небето тази нощ се свлече, от самота натегнато до взрив.
Добре дошло, Зеленото човече! – благодаря ти, че съм още жив.
11 февруарий 2023 г. ...