Оня ден ме то люля,

                                               ама не от Пернишка земя.

                                               Нито блока ми се клати,

                                               нито бягах по чорапи.

                                               Ами ще кажете: ,,Какво

                                               тогаз туй чудо е било?"

                                               Ами земетресение си беше то,

                                               самоче в семейното гнездо.

                                               Всичко започна от това,

                                               когато реших до мене да има жена,

                                               че вече сам няма да живея, 

                                               че до нейното рамо ще изтлея.

                                                Уж жената е сътворена

                                                от реброто на Адама.

                                                Вятър работа,

                                                щом събрахме се двама.

                                                Още първия месец

                                                цялата заплата ми прибра,

                                                с това ми подсказа,

                                                че има рога.

                                                Срам, позор за мене бохема.

                                                Какво ще правя, щом тя така взема.

                                                Видях. Тъй няма да стане.

                                                Реших. Черна каса ще имам.

                                                Не може тя да ме хване.

                                                Не може ли?

                                                Забравих аз за най-добрия

                                                шпионин на света.

                                                Мата Хари се казва

                                                и това е жена.

                                                И хвана ме тя...

                                                Започна се със словесна война.

                                                После не се спря

                                                да блъска вратите.

                                                Като торнадо от 5-та степен вилня.

                                                Нито мигнах, нито спах.

                                                Земетресението в Перник

                                                бе за минути,

                                                а при мене цяла нощ,

                                                само дето къщата не се срути

                                                и аз оцелях.