Врата проскърца. Громол глух
с боботене се втурна
във стаята и със юмрук
по масата катурна
бутилка с недопит коняк.
Раздруса ни в леглата.
Таванът с присмех под мустак
се люшна и размята,
тъй абажура, сякаш поп
кадилница на служба
заупокой пред зинал гроб.
Каква съдба бездушна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up