Земята се пропуква под следите
Пръстта е все по-близо от небето
Накланят се наляво по везните
Два грама от мълчание в сърцето
Светът дали смалява се до смъртност?
Мечтите ми за вечност са спирала
Завоите на възел се завързват
И краят не е символ на начало.
Десет, девет, осем и нататък
Броенето се дави с часовете
Превръща се животът ни в остатък
Изпуснат от на Дявола ръцете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up