Жестомимичен по своята същност.
И външно различен – но по-важно е вътрешно
човек да достигне до важните истини,
прикрити в душата... С години потискани.
Да мине под свода, през своите демони,
с полепнали сажди по свитите зеници.
Да види посока, в която да гледа...
Да вземе по малко от днес. И от вчера.
Човек е живачно-оловен, болезнен.
Овалян в любов и омраза – и в нежност.
Която пилее, заменя със злоба,
разрежда душата със капки отрова. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up