Oct 25, 2013, 9:25 PM

Земята и хората 

  Poetry
540 0 0
Жестомимичен по своята същност.
И външно различен – но по-важно е вътрешно
човек да достигне до важните истини,
прикрити в душата... С години потискани.
Да мине под свода, през своите демони,
с полепнали сажди по свитите зеници.
Да види посока, в която да гледа...
Да вземе по малко от днес. И от вчера.
Човек е живачно-оловен, болезнен.
Овалян в любов и омраза – и в нежност.
Която пилее, заменя със злоба,
разрежда душата със капки отрова. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??