Земята пак се възроди,
усмихна се и се пречисти!
След толкоз болки и злини
разцъфна пролетта, разлисти!
За кой ли път дари ни прошка
за цялото ни безхаберие!
С какво заслужихме отново
спасителното и доверие!
И докога ще ни прощава
тъй, както прави само майка?
Безмълвно ще ни приютява,
дори когато я разплакваме!
А грабим, бъркаме в душата й,
крадем от нейното сърце,
и ако без тях оставим я,
тя също ще ни предаде!
© Катя All rights reserved.
Добре, че ни прощава и се възражда отново.
Поздрав за стиха Катя.