Видя ли те земята сякаш спира,
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир,
от твойта топлина си взимам.
Поемам твоя дъх в гръдта си,
усещайки за миг, че мога да те имам.
И стъпвам, а земята ми омеква
превърнала се сякаш във памук.
Политам на крилете си и мислено ти шепна,
обичам те, аз винаги ще чакам тук.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up