Feb 8, 2015, 5:53 PM  

Зима 

  Poetry » Other
775 0 2
Независимо какво мислиш,
аз те обичам.
Прекалено сложно,
прекалено ожесточено,
прекалено несъвършено.
Градът е стегнат,
мъглата разголва душата си
пред хора и кучета,
обещанията ми 
очевидно те развеселяват,
зеленото на светофара е
изпаднало в смут и паника.
След втората ни целувка
в главата ми е
неестествена лудница.

© Светла All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съвсем естествено, в предвид последствията
    да се смути дори и светофар.
    На всяка лудница не и е чуждо тук
    редуване целувки, студ и жар.
  • А след третата светофарът ще изгори.
    А това:
    "мъглата разголва душата си
    пред хора и кучета," ми хареса много!
Random works
: ??:??