Пътечка малка вие се нагоре,

                                                под стъпките сами хрущи снегът,

                                                остават отпечатъци и морен

                                                от устните излиза сух дъхът.

                                                От слънцето,надничащо из клони,

                                                отрупани с кристалчета и лед

                                                се ронят нежни искри-вятър гони,

                                                върти, лудува, шепне бял памфлет.

                                                Болят от ярко бяло чак очите

                                                и дразни се слухът от тишина,

                                                и уморен духът зарежда, литва

                                                през тази чиста, няма красота!

                                                Студено е – а пък студът те радва

                                                и мрачно е – а ярък е снегът,

                                                уж зима е – а топлина прокрадва

                                                в душата тишината и зовът…