ЗИМА

Зимата бяла

на своите бели криле

ме люлее.

Високо и звънко,

звънци коледарски

простора огласят

и ме унасят...Нейде далече

остана селцето

с пламнали буйни огнища.

Белите снежни пъртини

в мото детство

ме връщат...

Но в днешния ден детството

как да си върна?!..

Белият сняг! Белият сняг

заличил е всичко завинаги!

Няма следа! Връщане няма.

Ден след ден ни променя живота

и не зная как в мен

от зори до зори-

една стара мечта още свети...

        П. Иванова