Студ и мраз. И тиха зима
драска скрежните стъкла,
с острите си пипала -
сякаш силите ни взима.
Слънцето небрежно жули
по скованото лице
на човек, поспрял без цел
под мечтите си за юли.
По назъбените плочки
хрупкавият сняг лежи,
разпокъсан от лъжи,
че сезоните са срочни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up