Jan 28, 2014, 2:10 PM

Зима 

  Poetry » Landscape
567 0 9

Хрупкави стъпки изплете пъртината.

В бистри сълзички - висулки от лед.

Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,

сякаш рисувано, ярко небе.

 

Зимното слънце разкошно прокрадна

синкави сенки в блестящия сняг.

Птица приплесна случайно, и гладна,

нещо си клъвна от голия храст.

 

Вятърът, с длани като перушинки,

щипе и палаво бузи черви -

свирне и сурне от нейде снежинки,

после зад преспите се закроти.

 

Мерне се, пищна, и драсне с ноктенце

нечия рижа опашка из клоните.

Тупне шишарка, блесне оченце,

падне по снежното вейка отронена.

 

Сякаш кристалчета захар - снегът.

Въздухът глъхне, опива те димен,

хрускаво-ледени клонките спят.

Чисто е, бяло е... Зима е.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??