Oct 15, 2007, 9:05 AM

ЗИМА 

  Poetry
503 0 2
ЗИМА
Прогонена от лятото.
Със есента приятели.
Опитва се, вали в душата ти,
а в очите ти - ваятелна.
Тя - зимата - се смее
с лъчи на паяжинно слънце.
Протягаш своите ръце към нея,
и те се счупват като грънци.
Тя - майсторът на стъклената песен -
превръща своя глас в висулки.
Вихърната, ледена метреса
на вятъра-разбойник става булка.

© Венцислав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??