Зима до дъното на хоризонта

Jan 30, 2018, 3:48 PM

Зима до дъното на хоризонта

Poetry

334 3 6

И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.

По-лесно е да блъскаш във браздата,
виновен да си в стадо от виновни,
а конят ялов с чула на главата
глада и тежестта да не запомни.

Преди да мръкне, да заспи пазачът
и в публичния дом да дойдат свестни,
да се огледат в острието на бръснача
видения от плът за смърт невести,

да вържат с кърпа на отец очите,
каращисал вино с жълта лимонада,
че всички некролози са поименни
и всичко дадено веднъж се дава.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2018-01-31T10:32:17+02:00

Много силна и въздействаща е поезията ти, Райне! Бъди благословена!
yotovava (Валентина Йотова)

2018-01-31T09:40:04+02:00

Райне..
vega666 (Младен Мисана)

2018-01-30T22:58:22+02:00

Замисли ме с много силния си стих, Райна, дали всеки от нас не е като един такъв кон - с невидим чул на очите и с невидим дълбок кладенец до нозете си. Бог да ни пази от бездната, а теб да вдъхновява за нови прекрасни стихове!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-01-30T22:47:37+02:00

Стиховете ти се усещат на едно дълбоко, подсъзнателно ниво, Райна! А този определено въздейства на всички сетива!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-01-30T18:45:10+02:00

Страхотен финал! Настръхнах!