Отмина лятото и веч` е зима
и първи сняг земята посребри.
По гранките на заскрежена слива
полепнал скреж елмазено блести.
Попари нежни пъпчици сланата
погрешно цъфнали през есента,
на явна смърт обрече ги мъглата –
отне им ласките на пролетта.
Обрулваха я вечно ветровете,
пороите й извличаха пръстта,
в стихийна, дива ярост бесовете
громяха злобно клони и листа. ...