на Ирена Панкева
Като козе мляко, прясно издоено,
в калайдисано котле от февруари,
зимата е в бяла рокля пременена -
време за легенди, вино и другари.
Зимата е с вкус на пушек от огнище,
плетени чорапи, шал от бяла вълна...
Луднал снеговея боровете нищи
и луната е като жълтица пълна.
Нишка от сърцето зимата заприда,
родовата памет и любови късни.
Мога в часове такива пак да видя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up