Зимата е в мен
Тя ледени ръце към мен простира
и се опитва пътя ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но то дълбоко е като море.
Аз мислех си, че зимата ми е приятелка.
Че с нея сме сестри от векове.
Че тя е моята добра пазителка.
Че пази ме от вечни страхове.
Но зимата дори предаде ме.
Сега опитва да ме спре.
Ах, колко бързо тя забрави ме... ...