Скована от студ, стоя замечтана, | |||
слушам как вятърът вее навън. | |||
В сърцето ми зейнала кървава рана, | |||
очите ти - виждам ги само насън. | |||
Безкрайни пътеки делят те от мен: | |||
в полет неземен към тебе политам. | |||
Не ще преживея и утрешен ден, | |||
в съня си сама, уморена ще скитам. | |||
Липсват ми вечер ръцете горещи, | |||
липсва ми погледа, малко смутен. | |||
Липсват ми, липсват ми първите срещи, | |||
усмивки неволни в миг уловен. |
© Вилислава Пламенова All rights reserved.