Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше.
Навън снежинките прелитат
и чувам в тъжната им песен
за миналото да ме питат,
за днешната кървяща рана.
Като в квартала кино светнало
бръмчи животът на екрана
и изведнъж се къса лентата.