Nov 25, 2008, 11:36 AM  

Зимен прозорец 

  Poetry » Love
672 0 4

Без теб, любов, сърцето ми е тихо,

 

като забравена във ъгъла китара.

 

И прах покрива струните замлъкнали,

 

и  глуха тишина изпълва стаята.

 

Без теб, любов, и устните ми - тихи, 

 

безмълвни,  недокоснати  мълчат,

 

а въздухът потръпва от очакване.

 

Навън, през зимния прозорец,

 

светът е сякаш странно полудял.

 

Забързан,  бясно бяга по паважа,

 

 мечтите свои да догони.

 

И ти, любов,  си някъде сред тях.

 

А аз, по заскреженото стъкло,

 

рисувам хиляди сърца за теб

 

 и те очаквам.

 

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??