ЗИМЕН СТИХ ЗА ОБИЧ
Р. Чакърова
От сутринта сълзлив е Господ-Бог,
със зимен дъжд докосва ми лицето.
Помолих го да спре, а Той в залог
поиска да се настани в сърцето.
Какво ще правиш, мили Боже, там?
От дълго време в него няма нищо...
Ще трябва Ти да се измъчиш – сам
да стъкнеш пак студеното огнище.
Надеждата отдавна не гори,
угасна и последната жарава. ...