Jul 29, 2008, 9:35 AM

Зимен сън 

  Poetry » Other
688 0 11
Зимен сън

Душа, родена сред звездите,
се гърчи и пълзи в калта,
изгубени, недостъпни, висините
за жалък червей, без крила.

Сред страх и студ сърцето,
заспало зимен сън,
контакт единствен със небето -
димът на тлеещ пън.

Но под въглените в пепелта,
живи са още мечтите,
мечти за ангелски крила,
за домът, изгубен сред звездите.

От гъсеници излитат пеперуди,
кактуси раждат цветя
и вярвам аз - човек ще се събуди
от сънят кошмарен - със КРИЛА!

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??